През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност. В България...но истината е някъде другаде...
През периода 2004-2009 г. са изследвани общо 1304 проби от хранителни продукти и в 448 (34.35%) е установено за наличието на ГМО, като в 94 (7.2%) то е било два пъти над пределно допустимото. От анализираните продукти само етикетите на 2 показват, че съдържат ГМО. През 2009 г. процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64 %, докато през 2005-2008 г. е бил 30%.
Сред проблемните продукти срещаме имената на почти всички масови храни, които ядем всеки ден и даваме на децата си. Евтини и вкусни вафли, салами на дъмпинг цени, топъл и мек хлебец...
Няколко са разрешените от ЕС ГМО и ГМ хранителни
продукти. Това са предимно няколко хибрида ГМ царевица, ГМ соя и ГМ рапица. Тези култури много рядко се консумират директно исе използват за производството на някои преработени храни. Например, от царевица се произвеждат брашно, грис, масло, нишесте,глюкоза, които допълнително се преработват при производството на храните, в които се влагат - консервирани храни, храни на
зърнена основа, инстантни супи, майонеза, тестени изделия и сладкиши и др.
Соевите зърна се използват при производството на храни и хранителни съставки като растително масло, соеви сосове, тофу, гранулати,лецитин, които присъстват като съставки в редица преработени храни като шоколад, сладкарски изделия, сосове, тестени изделия,дресинги и колбаси, последните от които бяха открити и на българския пазар. При соевите зърна например вече почти не се срещат
“свободни от ГМО”.
Екологични сдружения изнасят шокиращи факти за десетки хиляди декари, засяти с ГМО продукти на Монсанто. Веднъж засяти, те се смесват с други, дават се за фураж, за храна, без никаква информация за потребителите. Твърди се, че над 80% от внасяните соя, царевица, рапица и други култури са продукт на генно модифициране, като контролът е много слаб или почти никакъв.
Проверките по магазините са доста нередовни, такива при производителите на храни почти няма.
ГМО и Българската храна
Поради ниските заплати и отънелите джобове от кризата, българският потребител купува храна, която често е евтина, за сметка на качеството си. Над тази храна няма контрол, тя е ...евтина.
И докато групи загрижени майки или притеснени земеделски производители готвят стачки и пускат петиции, народът продължава да хапва сладко сладко. Победителите с над 2% потвърдено наличие на ГМО / при позволено максимум 0.9%/ са кренвиршите, шпек Народен, саламът Камчия, вафлите, определени видове хляб, царевични и соеви брашна, соеви гранулати...стотици продукти, които не слизат от трапезата на българина.
И това са само продуктите, които са били хванати от контролните органи. А другите?
Експерти удачно подчертават, че ГМ храните са предимно в социалните / по цена/ продукти, приоритет на трапезата на пенсионерите и бедните хора в България. А те са една голяма част от населението.

Вероятно за пореден път човечеството ще се стресне и ще се опита да спре лудостта, наречена „ГМО”. Или пък ще продължи да похапва весело и безгрижно? Цитат от преставител на една от водещите компании, които продават такива продукти стана и заглавие на този материал. В цялост той звучи така „Не трябва да удостоверяваме безопасността на храните. Нашият интерес е да продаваме”
Да ви е сладко!