Ще ходим на море през цялата година

Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950-те години насам.[1] Често като синоним на глобалното затопляне се използва изменение на климата.За периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с (0,74 ± 0,18)°C.[2]
Официалното становище на Междуправителствения панел по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change) е, че „основната част от наблюдаваното от средата на 20 век увеличение на глобалните средни температури много вероятно се дължи на наблюдаваното нарастване на концентрациите на антропогенни парникови газове“.[3] Макар редица изследователи да изразяват несъгласие с някои заключения на IPCC,[4] според официалната информация от същата организация голямото мнозинство от учените, работещи върху промените на климата, са съгласни с основните изводи.[5][6] Съществуват и възгледи, че някои от научните изследвания, според които антропогенните фактори са причина за глобалното затопляне са манипулирани. Според тях има доказателства за това, че учени от Европа и Северна Америка извършващи климатични изследвания в продължение на близо 13 години систематично са фалшифицирали представените в различни доклади и научни статии данни и изводи за климата на Земята през последните 2000 години с цел да се представи съвременният относително топъл климат като уникално явление в рамките на посочения период, причинено от човешката дейност.[7][8]

Причини

Преобладаващото мнение е, че основната причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове като въглероден диоксид (CO2), диазотен оксид (N2O) и метан (CH4) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 387,35 ppm, значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppm). Ускореният "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система, но влияят върху нея, като слънчевата активност и вулканичната дейност.

Основна статия: Парников ефект


Концентрация на парниковите газове в атмосферата
Парниковият ефект е процес, при който инфрачервеното излъчване от земната повърхност се задържа в атмосферата благодарение на някои газове в нея. Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на тези газове в атмосферата като по този начин засилва ефекта на нагряване на ниските ѝ слоеве.
Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%, като тяхната концентрация се променя в зависимост от района. Също така в зависимост от височината си в атмосферата те могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхност. Втори по-важност от газовете, допринасящи най-много за затоплянето на Земята е въглеродният двуокис[9], който позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно. Образува се при изгарянето на изкопаеми горива (нефт, въглища, природен газ) както и при изригването на вулкани, изветряването на варовикови скали и някои биологични дейности. Други газове, които действат по същия начин са метанът, азотният окис и хлорофлуоровъглеродите (фреоните), които се използват в аерозолните препарати, в старите хладилници и в много климатици. Метан се отделя при отглеждането на добитък, добиване на въглища, сондиране и боклукът, който изхвърляме всеки ден и който след това е оставян да се разлага на открито. Остава в атмосферата само 10 години, но успява да задържи 20 пъти повече топлина от другите парникови газове.

Слънчева активност




Цикли на слънчевата активност за периода 1975 -2005 година
Под слънчева активност се разбират измененията на количеството слънчева радиация под формата на енергия. Някои от тези промени в активността са периодични, като например 11-годишният цикъл на слънчевите петна, но други промени не следват никаква закономерност.[10][11]
Съществуват различни и противоречиви хипотези за връзката между слънчевата активност и глобалното затопляне. Така например група учени от Университета Дюк са установили, че Слънцето вероятно е допринесло около 45–50% към увеличаването на средните температури на повърхността на земята в периода 1900–2000.[12] Те предполагат, че в компютърните модели ролята на парниковия ефект е завишена, а тази на слънчевата активност занижена.[13] Но въпреки всичко това, те потвърждават хипотезата, че по-голямата част на затоплянето от средата на 20-ти век досега с голяма вероятност се дължи на увеличението на парниковите газове.
Увеличаването на слънчевата активност би затоплило по-голямата част от стратосферата, докато парниковият ефект предвижда охлаждане на тази част от атмосферата.[14] Експерименталните наблюдения от 1960 година насам показват охлаждане на долната част на стратосферата.[15] Слънчевата активност заедно с вулканичната дейност е вероятно да са имали затоплящ ефект до преди индустриалната ера, но британски учени, изследвали проблема, не са могли да намерят никаква корелация между сегашната активност на слънцето и глобалното затопляне [16]

Последствия от затопляне на климата [редактиране]



Предвидено географско разпределение на затоплянето


Увеличаване нивото на световния океан (средно с 0.2см/година)
Въпреки че не винаги наблюдаваните ефекти могат да се свържат стопроцентово с глобалното затопляне, съществува голяма вероятност за връзка между тях, потвърдена и от сложните компютърни модели, които учените използват, за да правят прогнози. Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като отдръпване на ледниците, повишаване нивото на световния океан и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Като следствие от това вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия. В четвъртия си доклад през 2007 година Междуправителственият панел по измененията в климата (IPCC) прави обобщение на всички тези ефекти. Учените са на мнение, че изненадите в климата ще са често явление[18]. Докладът също така отбелязва, че повечето ефекти ще са следствие на 3-те основни фактора: повишаване нивото на световния океан, увеличаване на температурите и промени в количеството и честотата на валежите. До края на XXI век се очаква нивото на океаните да се повиши със средно 18 до 59 см.[19]
Последствията от глобалното затопляне върху околната среда и човека са многобройни и различни, а дългосрочните прогнози понякога са противоречиви и комплексни. Фактът, че съществува глобално затопляне (повишваване на усреднената температура за всички райони и всички сезони) не изключва възможността от понижаване на темпераурата локално. Една от хипотезите гласи, че глобалното затопляне ще доведе до значително отслабване или дори спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан[20][21], което би довело до значително охлаждане на цяла северна и западна Европа. Отделни учени считат, че последствията от глобалното затопляне всъщност са много по-сериозни отколкото се съобщава в пресата и докладите.[22]

Активистите на борбата с климатичните промени са прави. Изправени сме пред огромни изменения в климата на планетата. Те обаче грешат, при това сериозно, за причината. А препоръчаното решение - на стойност 27 трилиона долара - вероятно е още по-погрешно. Защо?

За климатичните изменения не е виновен човекът. Те са дело на Майката Природа, а “изсмукването” на газовете с парников ефект от атмосферата - твърде скромно решение. Трябва да се готвим по-скоро за огън и лед, да се пържим или измръзнем. Трябва да сме подготвени за истинска промяна.

Досега бяхме заблудени от невероятния си късмет. В последните два милиона години, през които извървяхме пътя от овладяващия каменните оръдия на труда нискочел Хомо еректус до интелигентния съвременен изобретател на градовете Хомо урбанис, сме преживели 60 ледени епохи. А през 120-те хиляди години, откакто сме придобили сегашния си физиологичен вид на Хомо сапиенс сме ставали свидетели на рязко глобално затопляне цели 20 пъти, като в повечето случаи температурите са скачали с не по-малко от 18 градуса за някакви си 20 години.

И всичко това се е случвало при отсъствието на комини и ауспуси, без съвременния човек да осквернява природата. Късметът ли ни изневери? Преди 12 хиляди години ледената покривка, в чиято сянка сме оцелели два милиона години, се оттеглила, откривайки тучна нова Райска градина. В този рай ние “изобретихме” земеделието, парите, електрониката и настоящия си начин на живот. Климатичното спокойствие обаче продължи неестествено дълго и е много вероятно един ден това затишие да престане.

Защо? Какви са истинските причини, определящи земните закони - климат, който се колебае от влажна тропическа жега до вледеняващи мразове? Климат, който отлага вкаменелости на миди навръх планините и превръща пустини в морета и мочурища? Земята е пътешественик. Запазването на ъгъла на оста й докато обикаля Слънцето е причина за значителните промени, които наричаме сезони - цикличния танц от лято до зима. Има обаче и друго. Планетата ни търпи особени колебания, известни като прецесия. Прецесията предизвика катаклизми, които се явяват на всеки 22 хиляди, 41 хиляди и 100 хиляди години и се наричат Цикли на Миланкович, по името на сръбския инженер и геофизик - техен откривател.

Колебанията на земната ос при пътуването ни около Слънцето обаче са само началото. Слънцето също е пътешественик. То обикаля черната дупка в центъра на галактиката на всеки 226 милиона години, следвано от съпровождащото го скромно ято планети, тоест - от нас. Резултатът? Пътешествието около ядрото на галактиката е изпълнено с опасности. На всеки 143 милиона години, например, преминаваме през спирален ръкав на галактиката, който изхвърля към нас цели цунамита от космически лъчи. Тези лъчения предизвикват огромни климатични промени. Към това се добавят явления, на които астрономите са дали невинното название галактичен “пух” - огромни облаци космически прах, дебнещи по пътя на нашата слънчева система, които също причиняват драстични промени в климата.

Междувременно самото Слънце следва свой жизнен цикъл. В резултат на неговото съзряване, добрата стара земна повърхност днес е с 43 процента по-топла отколкото преди 4,5 милиарда години, когато Земята е възникнала от струпване на малки твърди небесни тела. Каква е равносметката? Промените в климата и случайни метеори са станали причина планетата ни да преживее масово изтребление приблизително 142 пъти от зараждането на живота преди 3,83 милиарда години. Това прави средно по едно такова събитие на всеки 26,5 милиона години. Какво е причината за тези масови измирания ли? - Природата. Не е имало човешки същества, капиталисти, индустриалци или консуматорски общества, които да са виновни за тях.

Ние не искаме да станем жертва на такова измиране, нито бихме искали да видим как китове, слонове и панди поемът по пътя на трилобитите и динозаврите. Трябва да се подготвим за много по-мащабни промени от тези, които смятаме, че причиняваме. Трябва да се готвим за предизвикателството, което ни е накарало да еволюираме до настоящата си силно приспособима версия. Трябва да осъзнаем, че природата ни подлага на изпитания, а ние израстваме, като я надхитряваме. Трябва да сме готови за огън и лед и да знаем, че Майката природа не е мила и любезна.

Глобалното затопляне е виновно за покачване нивото на световния океан!А..дали то има връзка с глобалното застудяване и лошото време?Това се питам.Чрез Гълфстрийм - най силното океанско течение!Това ще разберем като дойдат последиците!