Собствениците на дебитни и кредитни карти у нас са повече от 1.3 млн. и изобретателни мошеници измислят нови начини за кражби от електронните портмонета
В началото на август студентката Юлия Алексиева отива до банкомат в центъра на София, за да изтегли последните си 100 лв., с които трябва да плати текущите сметки за ток, вода и телефон, преди да отпътува за морето. По навик взела разписката, но за разлика от всеки друг път на нея пишело, че оставащата след трансакцията сума е 680 392 лв. "Не можах да повярвам на очите си и реших да се убедя в написаното на малкото листче, затова отидох до банката и проверих сметката си", разказва момичето с усмивка (която по-скоро можеше да бъде определена като тъжна гримаса). Тези пари наистина били преведени по сметката й и тя можела да ги изтегли, като спазва дневните лимити. Служителката на гишето обаче бързо открила грешката и превела на банката сумата до стотинката. Това обаче още веднъж доказва, че пробиви в системата стават, а всекидневните кражби на пари от картова сметка, без самата карта да е изгубена или открадната, не са случайност.
Безспорен е фактът, че безкешовото разплащане е по-удобно и през последните години все повече млади хора го предпочитат пред тегленето на малки суми от уличен банкомат. Трябва например да напазарувате, но не носите достатъчно пари в себе си. Имате нужда от резервация на самолетен билет или сте решили да си организирате екскурзия в чужбина. Не е необходимо да носите сумата в джоба си. Днес повечето туристически агенции, големи супермаркети, та дори и някои ресторанти у нас разполагат с ПОС-терминали или подвижни устройства за разчитане на кредитни и дебитни карти. Въпреки предимствата на този начин на плащане отново не сте застраховани срещу евентуална измама.
Банковите карти са модерните и предпочитани средства за съхраняване на малки суми
Преди десетина години ги наричаха пластмасовите портмонета на бъдещето. Сега обаче картовото или т.нар. безкешово разплащане е една от най-често срещаните форми в света. "С тях се работи лесно, преводите се правят бързо, а банките гарантират, че парите са на сигурно място" - обяснява 25-годишната Силвия Иванова, докато прибира изтеглените пари и дебитната си карта в портфейла, и добавя: - "Чувала съм, че от банкоматите можело да се краде, но не знам как точно става това, а и не ме интересува. В моята сметка има много малко пари, за да изкуша някого." Ако все пак това се случи, шансът измамата да бъде доказана, е минимален. Така че проблемът си остава изцяло ваш.
Измамите с банкомати във Варна и Бургас в началото на месеца са само върхът на айсберга. В началото на годината митничари предотвратиха опит за нелегален износ на 10 000 карти
за банкомат на стойност 25 000 лева. Всяка от картите имаше триизмерна холограма и магнитна записваща лента на турска банка.
Очевидно развитието на технологиите, вместо да ускорява развитието на икономиката и да увеличава българския износ, у нас стимулира престъпността и увеличава износа на все по-рафинирани мошеници. Преди два месеца името на България отново нашумя заради група българи, които атакували банкоматите на няколко бензиностанции във Франция. След сигнали за липсата на големи суми от сметките на десетки хора (теглещи пари от почти едни и същи места), полицията засякла при кои банкомати стават измамите. Поставили камери и заснели автомобил с двама мъже (скрити в близките до бензиностанцията храсти), които наблюдавали почти непрекъснато клиентите. Полицията започнала да следи всеки техен ход и след неколкомесечно наблюдение нашенците били заловени. По официални сведения на френската полиция те са изтеглили около 200 хил. евро. Предполага се обаче, че сумата е значително по-висока, защото има и потърпевши, които не са се оплакали. За тази цел било използвано специално разчитащо устройство, което сваля информацията от кредитната карта. След това се изработва дубликат и се изчаква няколко месеца, преди да се нанесе ударът. Този метод може да се използва само в чужбина, тъй като устройствата за четене са доста скъпи и те са рентабилни само ако се използват за кражба на големи суми пари. По време на Световната купа по футбол в Япония и Южна Корея полицията се сблъска с най-новото изобретение за кражба от банкомати - сканиране на данните от кредитната карта по телефонната линия, свързваща банкоматите и сървъра.
Системата, която работи в България, е заимствана от Белгия и се слави като една от най-добре технически защитените
Досега единствено националният оператор БОРИКА разрешаваше и авторизираше тези трансакции. В края на този месеца обаче Обединена българска банка (ОББ) и Росексимбанк ще пуснат собствени системи за плащания с банкови карти. Това ще доведе до съкращаване на операцията с около 20 секунди, обясниха неотдавна и от двете банкови институции. За извършването на едно разплащане през БОРИКА са необходими около 30 секунди. В момента ОББ разполага с около 300 банкомата от общо 740 инсталирани в цялата страна. Преди десетина дни от Росексимбанк съобщиха, че вече са получили оторизация от Europay и Visa. Това ще позволи на кредитната институция да пусне своя собствена система до края на този месец. Банкоматите от новите системи на ОББ и Росексимбанк ще могат да се ползват и от клиенти на други банкови институции.
В световен мащаб съществуването на няколко оператора, които са свързани помежду си, не е прецедент. В Германия и Испания например има четири системи с отворена връзка помежду им. Когато обаче клиент на една банка ползва терминал на друг оператор, заплаща по-висока цена. В САЩ операторите са няколко десетки.
В края на миналия месец издадените карти са 1 332 109 като от тях 1 273 552 са дебитни и могат да се ползват само в страната, а останалите 59 557 са международни (Visa, Visa Electron, Eurocard/MasterCard). Общият брой трансакции, извършени до края на миналия месец, са малко над 2 млн. и на стойност около 180 млн. лв., сочат данните на БОРИКА.
В един банкомат има четири касети с по две хиляди купюра във всяка. Банкнотите са от по 10, 20 и 50 лв. По данни на БНБ петдесетолевките са най-практичните купюри (повече от половината банкноти в обращение са на стойност 50 лв.). Тази банкнота е най-удобна и за чужденците, които теглят средно по 150-200 лв. За българи средната трансакция е едва 80-100 лв., защото те пазаруват за средна сума около 20-25 лв.
Максималната сума, която се поддържа в един банкомат, е около 220 000 лв. Няма вероятност машината да бъде открадната, а касата разбита, въпреки че преди около година-две са правени опити устройство да бъде откраднато с мотокар. Случаите на изчезнали пари по сметки, от които се тегли с банкова карта, обаче нарастват твърде успешно. От банките вдигат рамене и обвиняват картодържателя, че не си пази ПИН-а или че се опитва да измами банката, като се забравя, че банкоматът е машина, която брои пари без участието на човек. И всичко зависи от находчивостта на престъпниците и от капиталовложението, което те са готови да направят.
Сметнато е, че за малки плащания, като тегленето от банкомат не си струва да бъдат инвестирани колосални суми. Но си заслужава да се дублират карти. Банковата карта съдържа уникална информация, но записът на картата е стандартен и може да бъде копиран за не повече от минута. Устройството, което чете данните, струва около 1000 долара.
По-трудно е да се достигне до персоналния идентификационен номер (ПИН), който е другото задължително условие за достигане до банкова сметка. ПИН-ът се генерира по изключително сложен начин и не фигурира никъде в операционната система. Той се съхранява в шифрован вид, а техниката го възстановява в затворена среда. Той е уникален за всеки картодържател. Вероятността четирите цифри да бъдат налучкани е минимална. След три неуспешни опита за въвеждане на ПИН картата се блокира.
Често картодържателите са невнимателни и доверчиво споменават кода си в разговор с приятел, пишат го по листчета при самата карта или разрешават на хора наоколо да го видят при осъществяване на трансакция. Според органите на реда това се случва в 90% от случаите с откраднати пари по картова сметка. Допълнително улеснение за престъпни мозъци са новите ПОС-терминали с красив дизайн, монтирани в големите търговски вериги, които са без задължителните при работа с ПИН високи защитни степени. В останалите 10% от измамите се използва вариооптика, която записва номера на картата и ПИН-а. След това информацията се нанася на бяла карта, която има магнитна лента със същия запис. Апаратът се лъже и изплаща поисканата сума.
Според хакери магнитната информация може да се копира и с подръчни средства, както това се прави с треторазрядни карти като хотелски ключове. Използват се метални намагнетизирани стърготини върху бял лист хартия, а под листа се слага картата. Под въздействието на магнитното поле стърготините се подреждат в определен порядък - снима се с обикновен фотоапарат и след това се възстановява върху каква да е карта с какъв да е магнитен четец. Това става дори с фонокарта и препрограмиран телефон. Около банкоматите, монтирани до банки и клоновете им, са поставени камери, които евентуално биха засекли ***а. При по-новите машини за пари камерите са вградени. Това обаче не е популярна услуга, още повече че никой не тръгва да тегли пари от чужда карта до банка, скептични са опарили се.
Друга често срещана грешка
е когато в касета, заредена с банкноти от 10 лв., са заредени банкноти от 20 и от 50. Машината не прави разлика - тя изплаща. Юридически тези пари са дадени и клиентът не може да бъде принуден да ги върне. Както не може да докаже, че е взел по-малко. Трудно е да бъде доказана и грешка, която банкоматът прави поради големината на купюрите. В миналото това е ставало с купюра от 10 лв., който бил по-малък от стандартните и не се ловял от датчиците. Неприятен номер е в банкомат да бъдат поставени няколко фалшиви купюри. В случай като този сумата е изплатена, а картопритежателят не може да докаже грешката.
Друга защитна функция на банкомата - при забравени пари сумата да се върне обратно и машината да спре, пък се използва от некоректни картодържатели. По правило в случай като този идва касиер, който извършва саботираното разплащане. Междувременно обаче теглещият сумата може да е щипнал една или две банкноти и да твърди, че банката му дължи сумата, отбелязана на разписката от трансакцията. А там прибраният купюр не е отчетен.
ЗЛОУПОТРЕБИТЕ ПО СВЕТА
* В Англия преди няколко години монтирали съвсем приличащ на истински банкомат на улицата, който дори давал пари при поискване. Едновременно с това обаче записвал данните от картата и ПИН-а. Инвестицията от 40 000 долара довела до удвоена печалба.
* Миналата година хакери пробиха системата на Франция, въпреки че тя е възможно най-стабилната - с вградени чип карти. Вследствие на това около 50 000 банкови карти бяха преиздадени.
* Карта, издадена у нас, беше копирана в Щатите и след като картодържателят се прибра от пътуването си зад океана, по сметката му продължаваха да се извършват разплащания за покупки от мебелни магазини там.
NEW IN USA
Банкоматите вече няма да бъдат просто машини за теглене на пари, а сложни устройства за незабавното им харчене. Това съобщи Би Би Си, като обясни, че потребителите не само ще проверяват състоянието на банковите си сметки през апаратите, но ще могат да гледат рекламни клипове, да си купят пощенски марки, както и да чуят последните новини. Цената на една от суперсъвременните машини достига $40 000.
Първите клиенти, които ще се възползват от нововъведенията, са жителите на американския щат Флорида. Модерните банкомати вече са инсталирани в местните супермаркети не без благословията на банките. Финансовите институции поощряват новите технологии с надеждата така да привлекат повече клиенти. Така например във Филаделфия и Питсбърг Mellon Bank е пуснала банкомати, които реагират на гласови команди. Няколко големи американски банки планират да въведат възможността за достъп до интернет през банкоматите до края на тази година. Така хората, които са смятали просто да изтеглят пари в брой, ще могат да ги превеждат в посочени от тях сметки, да си купят билети за концерт и дори да си поръчат стоки по каталог. Благодарение на въвеждането на процесори Intel Pentium III вложителите в банката Wells Fargo вече могат да гледат реклами на последните филми по кината, а от течащите надписи в долната част на екрана те научават и новините от света на бизнеса.
По данни на компанията International Data Corp. съвсем скоро броят на трансакциите през банкомати ще надвиши количеството традиционни операции в банковите клонове.
това е от мен бай бай
Re: ИЗМАМИ С БАНКОМАТИ
- 1 Ноември 2010 13:31
