Едно дърво – дървото на омразата. Защо точно дърво ли? Просто е – корените на това чувство се вклиняват в човешката душа така, както корените на растенията пронизват почвата. Само, че тук пръстта е не какво да е, а човешката душа. И веднъж впило отровни жилки в човека, изкореняването е почти непосилно. Времето лети, дървото старее и корените се забиват все по-дълбоко, като пронизват различните „слоеве” на душата и болката става все по-голяма и все по-нетърпима. Всеки слой е нов етап на омразата, който носи нови възможности за нейното изразяване и който я прави още по-силна и по-опасна.
Кой е първоизточникът на омразата? Какво я поражда и защо тя напълно е обсебила нашия свят? Отговарянето на тези въпроси не е никак лесно, а и отговорът не е само един. Може би, част от истината се крие в това, че омразата се е родила заедно с другите чувства, които изпълват човешката душа. Подобно на доброто и злото, на деня и нощта, на красивото и грозното, любовта и омразата са две противоположности, две сестри близначки, които са коренно различни. Хората са колкото еднакви, толкова и различни, затова не трябва да ни учудва, че едни усещат по-близка любовта, а други - омразата. Съществуват хора, които проповядват само едното или другото. Има обаче и трети вид и този вид е най-силно разпространен – хората, чиито отношение към другите се определя и от двете чувства. Това сме всички ние. И докато ние се опитваме да постигнем някакъв баланс между любов и омраза, привържениците само на едното от тези две неща не могат да видят другата страна на монетата. Светът за тях е пречупен през стъклената прима, нарчерена „любов” или „омраза”. А омразата е проводник на злото и затова хората, които я приветстват с отворени обятия и мразят всичко и всички, хората които са песимисти и черногледци, стават едни обсебени до неузнаваемост от злото същества. И въпреки всичко, сигурно и тези хора таят скрита някъде в себе си мъничко любов, дори тя да е „вакумирана”. Но някой ще попита: „Омразата е зло, но защо ако обичаш, ако използваш само любовта, без омразата да е нещо лошо?”. Един простичък пример – няма човек, който да не е чувал за Хипи движението, възникнало през 60-те години на миналия век. Всеки знае и тяхното мото и гледна точка за света : „Всичко, от което се нуждаеш е любов”. Но как може да обичаш всичко и всички? Как е възможно да обичаш хора, които те мразят или хора които искат да ти навредят? Как е възможно да живееш живот наполовина – само с любов, без омраза, само с ден - без нощ, само с едното око, което вижда само красивото в света? Колкото и любвеобилни да са някои, в тях винаги присъства и противоположното – омразата. Просто нейните корени не са попаднали много надълбоко. Истината е, че омразата е навсякъде. Не е покварила до безкрайност света ни, но е навсякъде и едва ли има човек, който да няма поне едно малко „змийско гнезденце”, скрито на дълбоко, в което да върлува това чувство...
По строеж, омразата не отстъпва на нито едно от положителните чувства. Тя също има многобройни разновидности и форми, тя присъства във всяка една човешка душа и ние сме неин носител още от раждането на човечеството. В началото е просто семенце, което живота превръща във вековен дъб, който спуска отровни жилки и минава през все повече слоеве на душата. Какво са тези „слоеве” всъщност? Първите са по-незначителни – например едностранната омраза на хората към нещо живо или не живо. Някои хора мразят студ, други мразят котки, трети мразят да четат, четвърти пък мразят някоя личност, без тя дори да подозира за това... Този вид омраза е доста по-безобиден от другата, идваща от по-долните слоеве на „почвата”. Това е омразата между двама души, която трудно може да се преодолее, но лесно може да се превърне в нещо още по-сериозно и още по-опасно. Защо опасно ли? Защото, колкото по-силно е това чувство, колкото по-дебели са станали корените на отровното дърво, толкова повече задръжки и ограничения биват захвърлени. Омразата има свойството да не се развива, има свойството да градира, но почти никога да не се разгражда. Животът ни дава множество примери – изрази на омразата между хората и нейната градация. Едни от тях са просто обикновени спречквания, спорове и кавги. Други прерастват в посегателства и пример за това са боевете между ученици, напоследък често завършващи по един фатален начин. Напоследък в обществото се наблюдава нещо като „мода” за изразяване на омразата, която е изключително грозна и гнусна. Преди само убийства, а сега, освен това и куп жестокости - бой до смърт, заливания с киселини и отвличания. „Модните” прояви трябва да спрат.
Решението на проблема с омразата не е никак лесно, дори изглежда невъзможно, защото тя е част от човека, тя е символ на неговите несъвършенства и недостатъци и където има любов – там има и омраза, където има бяло – има и черно. До кога хората ще позволяват на омразата да взима решения и да върши злини, да замъглява съзнанията им? Още колко цялото човечество ще се самобичува с лошотиите, причинени от нея? Може би хората са прекалено слаби да я преодолеят, но може би тя не може да бъде преодоляна. А до тогава всеобщата практика „око за око , зъб за зъб” не е правилния избор, освен ако нямате за цел да закопаете злото още по-дълбоко и да направите изкореняването му още по-трудно.
Съществуването на омразата не бива да ни натъжава, защото без нея нямаше да можем да усетим истински изпепеляващата сила и неосквернената красота на любовта, както без злото нямаше да можем да усетим мощта на добротата. Омразата е проблем, с който всички трябва да се справим, но докато открием правилния препарат за унищожаване на отровните й корени, единствен избор ни остава просто да държим под око и да контролираме до колкото е възможно „дъбчето” за да не му даваме шанс да се превърне в свръхпроводник на злото.
Re: Омразата в нас...
- 14 Октомври 2010 03:48
Ще простите ли, ако например някой убие кучето или детето ви или пък майка ви?Способни ли сте да простите и да не намразите този човек?Ако простим такова нещо това ще означава, че сме коравосърдечни и че не ни е пукало за кучето, детето или за майката.Аз лично не бих простила дори и много по-малки престъпления.Според мен, прошката е за Господ, а аз дори не съм и вярваща!Омразата пък на мен ми действа здравословно, когато намразя някой го забравям и живея по-добре, повече боли от обичта!Много точно е казано всичко в подписа на My Angel!!!
Само, ще вметна(както винаги), че от всичко най-мразя изневярата във свичките и форми, лъжата, но не онази която ни кара да прикрием за добро, а тази която ни съсипва, агресията, когато е неоправдана, садизма, величието, надменността и онзи флирт, които се поражда от самозадоволство.Има и още много, но това е на преден план.
Омразата парализира живота, обичта го изцелява. Омразата обърква живота,обичта връща хармонията. Омразата помрачава живота,обичта го озарява....ами тогава,нека се обичаме и уважаваме.....и най-важното,да се научим да обичаме и уважаваме себе си и чак тогава ще обичаме и уважаваме другите 
така и мразим 
макар, че не е хубаво го изпитваме по някога 