"Приятелството е бисер на морското дъно, години са нужни да го откриеш, а само секунди, за да загубиш”. “Или е ваза, в която не цъфти омраза, предателство и лицемерие „
Хубави думички, но колко са малко тези които могат да се нарекат наши приятели ?Мога да кажа, че са малко хората , които могат да се нарекат така . По-добре е да се броят на едната ръка, но да са истински, отколкото да са повече и да са лицемери.Аз имам малко приятели , но се радвам че My.Angel е един от тях. Ако някой някога ми беше казал , че ще имам приятелка от интернет пространството, нямаше да му повярвам.Звучи невероятно , но е факт ! My.Angel е толкова земна , искрена и лоялна .Тя е невероятно откровен човек, каквото мисли го казва. Малко са хората като нея. Радвам се че се запознахме и превърнахме нашето виртуално приятелство в реално. Благодаря Ти My.Angel.
Трудно е да намериш истински приятел, но когато го намерите опитайте се да го задържите, защото животът без приятели е безсмислена борба, в която не можеш да оцелееш, ако си сам.

Мисля, че в 21 век значението на думата "приятели" изгубва същността си и се идентифицира с думите "добри познати".Истинските приятели според мен са тези, които ще ни покажат грешките ни и ще ни накарат да се замислим и за други гледни точки, когато се допитваме до тях, за да вземем правилното за нас решение.Хареса ми една мисъл от книга,която парафразирам " Когато искаш да помогнеш на човек, вместо да му купиш голяма риба, с която да нахрани 1 път семейството си, го научи да лови риба, за да изхранва дълго време близките си"

Винаги ми е харесвала молитвата към БОГ-пази ме от приятелите ми а от враговете и сам мога.Като чели вече сме само добри познати и може би е така защото все по-трудно се справяме със собствените си проблеми какво остава да помагаме и на др.В живота си съм срещала само един такъв приятел който приемаше другите такива каквито са без да ги съди и поправя просто винаги беше готов да помогне с каквото може.И за приятелството между хора и животни след като човека може да изпитва такива чувства защо да не се пише за това в така наречената чисто човешка тема?Аз лично познавам хора които допреди да си вземат животинка в къщи са говорили с пренебрежение за кучкарите но след известно време толкова се променяха че се хранеха на една маса с тях.А иначе човек сам се ражда и сам умира.
Стига да направим разлика между сам и самотен.

Какато казах по - нагоре имам какво още да кажа за приятелството

В конкретния случай това е една история която много харесвам, и така:

– Тате дай 5 лв. Ще излизам с приятели. Казал Иванчо на баща си.
Замислил се бащата , бръкнал в джоба си извадил 5 лв. и дал на Иванчо.
След ден това отново се повторило, и така няколко дни.
Един ден обаче бащата на Иванчо му казъл:
– Иванчо викни някой от приятелите си да преместим една печка, че само двамата с теб не можем, много е тежка.
Отишъл Иванчо при Пешо, ама Пешо се оправдал,че имал много работа, отишъл при Гошо, той пък бил наказан забранили му да излиза отишъл при Тошко но и той му отказал.
Върнал се у дома Иванчо и разказал на баща си...
– Иди викни чичо ти Сашо комшията, кажи му така: баща ми уби човек ела да му помогнеш да скриете тялото !
Отишал Иванчо и само след минутка се върнал с комшичта ...
– Каде е, давай бързо да го качваме в колата (трупа) и да го скрием...
– Ето това е истински приятел сине а не като твоите (да не си посмял да ми искаш пари повече )
–Сашо ела да седнем да похапнем и да пийнем в името на истинското приятелство


:drunk:




П.П: Все още имам какво да кажа за приятелството и за приятелите но нека да е някой друг път

Много хубава история за приятелството и моето синче Иванчо що пори ми е измъкнал а всяка есен сам си цепи дървата и ги прибира.Но хубавото е че поне си вади поука и разбра че няма Приятели.

Но пък ще стане здраво момче и никой няма да смее да го пипа.А понякога приятелите постъпват по-лошо и от най-големия ти враг, така че не винаги е добре да ги има, ако ще са такива!

Според мен приятелстовто е едно от малкото иситински неща в живота. Лично аз уважавам своите приятели и разчетам на тях.
Според мен всеки оважаващ се човек, трабва да се запита, какво би бил ако няма приятели. Склонене съм да твърдя, че приятеслтвото е лукс, и аз мога да си го позволя, с моите приятели, коти са винаги до мен, за да ми окажат подкрепа и разбирателство.

Щом ще говорим за любов ще вметна нещо значи : любовта е нещо което не пита ,тя идва спонтанно и в повечето случаи не си тръгва.Не е възможно човек да го очаква и да му се готви ,а дори и да е мислил дойде ли моментът направо полудява и не може да проумее какво се случва с него и с животът му.Лично аз съм изпитал нещо тежко и хубаво но мисля че не се доближава ни най-малко до истинската обич и любов а авантюрите с връсничките е е една обикновена свалка с това ще завърша и не се страхувайте от любовта

КОИ СА ИСТИНСКИТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ-ТЕЗИ,КОИТО НИ ГОВОРЯТ СЛАДКИ И КРАСИВИ ДУМИ-ИЛИ ТЕЗИ,КОИТО НИ КАРАТ ДА ПЛАЧЕМ...?"Приятелите са съкровища, които украсяват човека." -според една гръцка мъдрост.Наистина приятелите ни до известна степен навлизат в живота ни неочаквано и украсяват.А ние преди това сме си построили живота по свой собствен начин.Още много подобни мъдрости и мисли могат да служат като пример за мнението на видни личности,живеели или все още живеещи на този свят,за приятелството.Всички са категорични за едно:
"Който не е изпитал дружбата,той не е живял."
Приятелството е най-ценното в нашия живот,но също така е вярно,че истинската дружба е по-рядка от истинската любов.Често човек си задава въпроса: "Кои всъщност са му истинските приятели-тези,които ни говорят сладки и красиви думи или тези,които ни карат да плачем?"
Завладян от красиви и мили думи,човек много лесно попада в "мрежите" на някой лицемерен приятел.Лошото е,че егоистичните и фалшиви приятели са много повече,отколкото Истинските.Прекалено трудно в този свят,в който живеем,откриваме предани и всеотдайни приятели.Повечето се оказват такива само в началото,а след това показват своята същност.Истинските приятели в повечето случаи са невидими за нас,така както всяка красиво нещо е невидимо за очите.Човек трябва да се сблъска с много подобия на оригинала преди да стигне до него.Трябва да чуе много красиви лъжи,за да оцени сам какво за него е най-чистото приятелство.Достигнал своята зрялост,човек един ден разбира,че всъщност човека,който го е карал най-много да страда е неговият най-верен и искрен приятел.Почти както в любовта.Хората,които сме допуснали най-дълбоко до себе си,ни нараняват и най-силно.Това е нещо като природен закон.За да те разплаче един човек това означава,че той познава психиката ти повече от всеки друг.Затова и Аристотел,повлиян от този факт казва: "Дружбата е най-необходимото нещо за живота,тъй като никой не би пожелал живот без приятели,дори ако би имал всички останали блага."
Когато изпаднеш в беда или трябва да вземеш правилно решение,касаещо живота ти винаги на помощ ти се отзовава най-верният ти приятел.Той е готов до стори всичко в името но твоето благополучие.За него преди всичко твоето щастие е и негово.Да имаш приятели,това означава да си вътрешно богат.Приятелите ти те изпълват с радост и щастие и за момент забравяш бедността,в която живееш...
В теб прониква най-хубавата светлина-светлината на щастието.Човек с истински приятели е способен да направи всичко.Прозрял житейските мъдрости на живота,Аристотел казва:
"Истинският приятел идва при теб,когато всички други бягат.
" Далеч от нашата епоха неговата мисъл и до днес се е съхранила като символ,че приятелят до нас е истински само тогава,когато съумее да ни разплаче с думите си....